Конклав: не административни избори, а момент на послушание към Светия Дух
Светла Чалъкова – Ватикана
В 16:30 ч., в Сикстинската капела кардиналите ще положат клетва, а церемониалмастойрта на папските литургични служби, монс. Диего Равели ще произнесе известните думи „Extra omnes“ (всички вън) и тези които не са избиратели ще трябва да напуснат параклиса, носещ името си от Сикст IV, който реставрира и обнови древната Cappella Magna между 1477 и 1480 г. Тук можем да удивляваме на фреските от Микеланджело по свода и задната стена, но също и на фрески от велики художници като Ботичели, Росели, Гирландайо, Перуджино и др.
Но кога Сикстинската капела става "домакин" на първия конклав? За първи път това става през 1492 г., десет години след завършването на фреските и след като изборите са се провеждали по различен начин през вековете. Тоест, първо по предназначение, след това от членове на духовенството, които са живели близо до Рим, и едва около средата на тринадесети век, от кардинали, които са били затваряни, за да изберат новия папа. През 1274 г. Григорий X нарежда на кардиналите да се срещнат в рамките на десет дни след смъртта на папата и да останат изолирани, докато не бъде избран наследникът. Преди Сикстинската църква, конклавите са се провеждали в Арецо през януари 1276 г., след това през XIV век в Перуджа, Фонди, Рим, но „не в Сикстинската капела, където първият конклав се е състоял през 1492 г., този, на който е избран Александър VI, Родриго Борджа. И това е мястото на папски избори по стабилен начин след други конклави извън Рим, като например във Венеция през 1800 г. или в Рим, на други места, започвайки от 1878 г.... И което продължава да бъде такова по папска воля.
Това става чрез конституцията „Universi dominici gregis“, на Йоан Павел II и ревизирана от Бенедикт XVI, която регулира конклава и постановява, че „изборите трябва да продължават да се провеждат в Сикстинската капела, където всичко допринася за подхранване на съзнанието за присъствието на Бог, пред когото всеки човек трябва да се яви един ден, за да бъде съден“. Именно фреската на Микеланджело напомня на избирателите за съда, който ги очаква.
За Църквата това не са избори като политическите, административните... Това е много, много повече...
Става въпрос за момент на разпознаване, на проникновение, който се случва в много строга обител поне от 1274 г., годината на реформата след смъртта на Климент IV през 1268 г., когато на кардиналите им отнема три години, за да изберат своя наследник. Момент на разпознаване, в който Църквата, чрез Кардиналската колегия, се отваря за действието на Светия Дух. Следователно акт на вяра, в който кардиналите търсят волята на Бог, който им помага да намерят сред тях онзи, който да може да гарантира единството, общението и да утвърди своите братя във вярата. В историята конклавите, самото им затваряне в Сикстинската капела, предшествано от общите конгрегации, в съзнанието на избирателите, са имали за цел да позволят проявлението на Божията воля. В известен смисъл избирането на папа е конфигурирано, казват богословите, като вид богословски акт“.
Какво означава това?
В Евангелието на Матей четем, че самият Исус е обещал, че неговата Църква ще бъде ръководена от Светия Дух. Конклавът изразява това обещание. Чрез разпознаването, чрез проникновението, се избира наследникът – който както и преди Франциск – и този път – е наследникът на Петър, като по този начин се осигурява непрекъснатостта на мисията на Църквата. Петър, всъщност е първият папа, избран директно от Христос: „Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята Църква“ (Мат. 16, 18). Всеки конклав е звено в тази непрекъсната верига, в тази апостолска приемственост, като гаранция за предаността към Христос и Неговото учение….“.
